Карноба̀т е град в Югоизточна България. Той се намира в област Бургас и е разположен на почти еднакво разстояние от областния център Бургас (53 km), Сливен (56 km) и Ямбол (54 km). Градът е административен център на община Карнобат. Там се намира Институтът по земеделие. По данни от НСИ населението на града е 14 368 души.

Карнобат се намира на 53 km от областния център Бургас. Градът е разположен на еднакво разстояние от Сливен, Ямбол и Бургас. През града преминава главният път София – Бургас. Тук е и разклонът за Шумен. Гара Карнобат е една от най-натоварените железопътни гари в България: на ден на нея спират повече от 30 влака, включително тези по линията Бургас – Варна и Бургас – София. Като железопътен възел свързва южна със северна, както и източна с централна България.

Историческите извори сочат, че от XV век насам градът винаги е бил административен център, стопанско и търговско средище с традиционен ежегоден панаир.

В сведенията и пътеписните бележки се споменава под различни имена – Кариноваса, Каринабад, Карново и др.

Най-ранните сведения за Карнобат, под името „Град Каръновасъ“ се съдържат в подробния регистър на доганджиите-соколари от 1477 г. със селищата от Бургаска област, сред които е и град Карнобат). Като „град Карин-абад“, а също така и „Карнобат“ (в документа се употребяват и двете форми на името му), сведения за града има и в т.нар. „Карнобатско вакфие“ на Раккас Синан бег от 1487 г., съставено по времето на султан Баязид ІІ (1481 – 1512) 

Според краткия регистър на Османската империя от 1530 г. Карнобат, посочен в документа като „град Карин овасъ“, е център на кааза със същото име – „Карин овасъ“.

През Възраждането Карнобат става обединителен център на културно-просветното развитие на района. Градът има съществен принос в църковните борби през Възраждането – в средата на 60-те години на XIX век будните карнобатски граждани изгонват анхиалския владика, с което окончателно отстраняват гръцкото влияние. По време на Руско-турската война от 1877 – 1878 г. районът става жертва на безчинстващи башибозуци и черкези. Освобождението на Карнобат на 24 януари 1878 г. открива път за големи обществено-икономически преобразувания.

Карнобатският регион, разположен пред южните подстъпи на Ришкия и Върбишкия проход, има древна и богата история и култура. Следи от живот има още от неолитната епоха. Селища и могили разкриват следи от живот от енеолитната, бронзовата и желязната епоха, богат поселищен живот от античността и средновековието. След създаването на българската държава през 681 година, поради изключителната си роля, земите на днешния Карнобатски край стават арена на военни действия и вековни интереси между България и Византия.

От времето на Първото българско царство най-значимият обект е намиращата се на 7,5 km западно от Карнобат крепост Маркели, важен градски епископски и военен център. Сред кухненските остатъци при крепостната кула от 6 – 11 в. от палеоорнитолога проф. Златозар Боев са открити костни останки от изчезналите вече в пределите на страната див колхидски (ямболски) фазан (Phasianus colchicus colchicus) и голяма дропла (Otis tarda). През османското владичество Карнобат е административен център на нахия, а по-късно на кааза в Силистренски санджак. Сведения за стопанството, бита, културата, архитектурата и пр. на града и селата за периода XIV – XIX в. се съдържат в османо-турски данъчни регистри и в пътеписи на чужди пътешественици. Пред този период градът се споменава под различни имена.

Показателен факт за възрожденските процеси в региона е свещенодействието на поп Стойко Владиславов – бъдещият епископ Софроний Врачански, в Карнобатска енория през 1791 – 1792 г. През Възраждането градът е значим търговско – занаятчийски център, прочут с пазара и големия карнобатски панаир.

След Кримската война край Карнобат се заселват кримски татари.

Градът е обединителен център на културно-просветни процеси и борба за независима българска църква в района през XIX в. Учреденото през 1862 г. Карнобатско читалище „Св. св. Кирил и Методий“ е едно от първите в днешна Югоизточна България.

След Освобождението (1878 г.) настъпват съществени обществено-икономически преобразования и Карнобат се утвърждава като административен, стопански и културно-просветен център.

От 3 октомври 1953 г. до 19 януари 1962 г. Карнобат носи името Поляновград.

В Карнобат и Карнобатския край са родени редица бележити културни и научни дейци. Сред тях се открояват имената на: Никифор Н. Попов – автор на първия учебник по стокознание в България, писателите Димитър Полянов, Иван Карановски, Минко Неволин, Ненчо Савов, Мария Шопова, Георги Равнинов, художниците Бенчо Обрешков (единственият български художник, носител на наградата „Гран при“ през 1937), Жечко Попов, професор Дончо Вълчев, Атанас Жеков, Слави Кожухаров /Слави Земята /, Алекси Денев /Лечо /, Иван Христов /Магелана /, Иван Водев, Костадин Костадинов /Динко/, академик Димитър Косев, професор Жельо Авджиев, професор Велко Тонев, професор Петко Бахчеванов.

Основни факти за Град Карнобат

Транслитерация на английски: Town Karnobat
Регион: Югоизточен планов регион на България
Област: област Бургас
Община: община Карнобат
Геогр. ширина: 42.6500015
Геогр. дължина: 26.9829998
Надморска височина: от 200 до 299
Разстояние по въздух до столицата София: 299.727km
Площ землище: 109.657km2
Пощенски код: 8400
Телефонен код: 0559